Българският език е упорито непознат за света
Българският език е настойчиво чужд за света. Послание на Юн Фосе по случай Световния ден на театъра през днешния ден бе публикувано от специфичния интернационален уебсайт, отдаден на празника, преведено на 30 езика. Сред преводите имаше македонски и черногорски. Но нямаше вид на български, въпреки Юн Фосе да е преведен и прочут у нас.
Българският език е настойчиво чужд за света
За да го осъзнаете без подозрение, е задоволително да прегледате стрийминг каналите. Единствените две огромни стрийминг платформи, които оферират български надписи, са НВО и „ Скайшоутайм “, като втората разчита постоянно на автоматизиран превод с Google (резултатът е кошмарен).
„ Нетфликс “ при стъпването си на българския пазар включи български надписи, само че скоро по-късно ги приключи. Причината беше в следващата „ българска работа “ – организацията, на която е бил предоставен преводът, е предоставила некачествени автоматизирани разновидности. И от „ Нетфликс “ просто се отказали. „ Дисни + “ сега са в интервал на налагане в целия свят. Но в България влязоха без български превод. Вероятно опитът на „ Нетфликс “ към този момент свети като сигнален знак за всички. „ Прайм видео “ също не глези българските си фенове със надписи.
Във времена на софтуерен взрив, когато светът приказва на всичките си езици по едно и също време, в синхрон и без усложнения, българският е заврян в ъгъла и виновността за това си е наша.
Защото по всички вероятни способи се опитваме да „ минем фино “
Двумилионната Македония, която към момента не е член на Европейски Съюз, заплаща съществени пари от бюджета си, с цел да поддържа преподаватели и факултети по македонистика в целия свят. Това основава лоби освен на културата, само че и на цялата страна. В последна сметка Македония към този момент имаше и номинация за „ Оскар “ – една от аргументите е, че не чака някой да открие „ античната ù просвета “, а интензивно я постанова.
България обаче още преди трийсетина години спря да финансира факултетите по българистика, преподавателите по български език на открито, преводачите от български. Остави личната си просвета да се избавя на уединен остров. Малцината запалянковци преводачи като Мари Врина, Анджела Родел, Джорджа Спадони и други не просто не получават институционална поддръжка от страната, ами се постанова да се борят с рестриктивните мерки ù.
Битката им – значително обречена – е и с българските злобари, които съумяха да обругаят и международно приетата преводачка на „ Времеубежище “ на британски Анджела Родел, и влюбената в България Мари Врина-Николов, превела на френски някои от най-значимите български писатели от последните години. Сякаш – комплексирани до перверзност – им се присмиваме и ги ненавиждаме за това, че обичат нашия роден език.
„ И ний сме дали нещо на света “, възкликнал преди повече от век Иван Вазов, като имал поради езика и буквите ни. Сега това, което сме дали, сме си го взели назад явно. Тупаме се в гърдите, че от България потегля книжовност, ограмотила над 300 милиона души в целия свят. Но се пъчим единствено пред огледалото, за домашна приложимост.
Държавата е абдикирала от грижата за българския език (и за цялата просвета всъщност). Хората го считат за ненужна конвенционалност и отхвърлят да съблюдават разпоредбите му, демонстрирайки арогантна неначетеност.
Подритваме личния си хубав език, като не си даваме сметка, че това отеква в света. Очакваме да ни признаят заслугите, дето ги нямаме, и твърдим, че някой „ краде историята ни “, до момента в който сами я подменяме.
Уважението към един народ стартира с поклонение пред културата му. Българският език е гласът на българската просвета. И в действителност сме на уединен остров, на който няма с кого да си поговорим. За разтуха сме го украсили с замъци от итонг и исторически измислици.
Източник: ploshtadslaveikov
